"Fall In Love" with Rhodopes Part II
Продължаваме напред с родопската приказка... (Ако сте пропсунали част първа - тук е )
След тази хубава, макар и кратка среща с рибарите на моста, скачам обратно в колата и тръгваме. След известно шофиране, без да знаем накъде сме поели точно, стигаме крепост "Калето". Чака ни преход нагоре, изкачване, но знаем, че гледките, които ще се открият пред нас, си заслужават и въобще не се замисляме. Катерим, спираме, почиваме, пак катерим, докато не стигаме върха, където забравяш да дишаш, не от умората, а от красотата, която се отваря пред теб. Неописуемо.
Отново сме в колата. Потни, поизморени, но доволни. Супер си изкарахме горе, бягах и скачах по една широка зелена поляна на слизане, виках и грабих от природата наоколо с шепи... да си имам за града :)
Решаваме, че е редно да отдадем почит на Смолян и да го поздравим с бърза обиколка. Речено, сторено.
Денят е към своя край, по всичко си личи, а ние отново не знаем къде ще изкараме нощта.
Тръгваме в посока село Гела, където пристигаме ентусиазирани, с надеждата, че там е нашето място. Навън е вече пълен мрак и нищо се не види. Криволичим по тясна пътека, едва минава кола, за да стигнем до прекрасна къща на върха на селото, в която се оказа, че имат останала една единствена стая. Представяте ли си? Нас е чакала. Много хубаво се почувствах, защото за пореден път си доказахме, че съдбата си знае работата. Трябва само да й имаме малко повече доверие и шепа смелост.
Посрещат ни невероятно мили и добри хора, които стопанистват къщата, настаняват ни, а ние сме готови да се строполясаме в леглото и просто да заспим. Така и стана :)
На сутринта...
Отварям си очите малко след изгрев, скачам от леглото, нетърпелива да видя всичко наоколо...
О, Боже!
Добро утро, Свят! Добро утро, Живот! Добро утро, Родопа планина!
Благодаря ви!
Бегом по стълбите надолу за кафе и закуска на двора.
В кухнята на къщата отдавна кипи живот, приготвят се закуски, пържат се мекици, баница се вие, правят се кафе и чай и една хууубава домашна и уютна глъчка... Всичко това ми напомня за фамилните сутрини на село. Баба около котлона, мама, татко, леля, братовчеди, вуйчовците ми, всички заедно...
Оххх, пак ще ревна...
Връщам се на мекиците. Божествени!
След обилната и вкусна закуска, със сит стомах и пълна душа, се сбогуваме с нашите хора, благодарим за чудното време и гостоприемство и тръгваме.
Стигаме Широка лъка. Денят е решил да ни подари прекрасно време и е изпълнил въздуха с любов.
Вземаме си по кафе, разходка, снимки и отново в колата.
Междувременно, по пътя към Триградското ждрело, решаваме да покрачим из дивите поляни, които ни съпътстват и да подишаме въздух, а и джинсовото яке Fall Special не спря да ме ръчка от задната седалка. Както ви бях споделила и в първа част на нашата приказка, дала съм обещания и трябва да ги спазвам :)
Каза, че иска и шалче да му добавя, средата го изисквала.
Викам си: бреййй, то капризи, то чудо, но мога ли да откажа?!
Истината е, че се получи супер! Поне ние смятаме така :)
Чудно, нали?
Не ми се тръгваше от тази поляна. Идеална беше за пищен пикник и безгрижно препичане на слънце цял ден :)
Знам, лиспва ми само снимка на красив кон, но... следващия път, обещавам :)
Пътуваме към Триградското ждрело вече. Заобикалящата ни пририода напълно смени облика си и сякаш попаднахме в съвсем друга реалност.
Не пропуснахме пещерата Дяволското гърло, която е феноменална, купихме си чай за вкъщи от един много възрастен и мил дядо за 2.50 лв, прилежно пакетиран в торбичка с описание и телефон за връзка с него, полюбувахме се на величествената гледка, която ни заобикаля и с лека тъга, че денят така бързо препуска, сме отново в колата.
Отиваме към язовир Доспат.
Влизам отново в кадър, този път прегърната от една прекрасна, топла и мека жилетка :)
И тя поиска шалче.
Сложихме й :)
Не ми се тръгва, никак, но се налага.
Чака ни път, понеделникът отсега е засъскал със задачи и работа.
Правим още няколко обиколки около язовира и излизаме от района, за да хванем посока към вкъщи...
И така, пла̀менни момичета...
Дано четенето е било приятно. Пътуването с нас също.
За мен беше истинско удоволствие, както винаги!
Обич!
Plámenna
