Backstage?!

Отдавна ми се върти идеята да ви споделя малко backstage кадри и моменти от работния ни процес. Ей така, да се посмеем малко заедно, а и ми е изключително приятно да ви споделям не само за работата ни, но и за самите нас. В крайна сметка ние сме едни съвсем обикновени хора, със съвсем обикновени навици, привички, проблеми, страхове, опасения, радости и е хубаво и полезно човек да гледа с ирония и на себе си, и на това, което прави и да не се взема прекалено насериозно, да намира прятното и забавното, когато понякога никак не е. 

Наскоро една позната ми сподели, че всичко й изглежда много приятно, лековато и забавно в нашата дейност и в нейните очи изглежда супер лесно, което ме радва, защото в крайна сметка е важно какво усещане и емоция оставяш след себе си. Но всъщност, процесът е много труден, изпълнен с търпение, работа и пак работа, усъвършенстване всеки ден и много фкоус, внимание и любов се искат, за да продължиш и да се развиваш. От време на време ти се иска да се откажеш, защото не намираш сили и вяра, но... все още не сме :) Понякога работим болни, изморени, в сложни метеорологични условия (студено е, духа, жега е), пътуваме дълго, не спим, караме се, сърдим си се, после се сдобряваме, спорим...  но в края на деня винаги намираме хармонията, защото любовта ни води, посоката е една и пътя го вървим заедно, хванати здраво ръка за ръка, независимо какво се случва. Екип в работата, и в живота. Зад сайта се искат много технически познания и специфики, зад обектива също. Аз например не съм модел, никога не съм била и преди време се притеснявах от снимки, съвсем сериозно. Смятах, че изглеждам зле и не умея да позирам пред камера. Дори имам толкова недостатъци като коремче, нямам стегнати и съвършени крака, имам си дупе и т.н., но пък съм себе си и това ми стига. И тук най-интересното и при двама ни е, че моментът, в който сложих една конкретна рокля, сякаш нещо в мен се обърна и си казах: ще се снимам аз! И някаква сила ме завладя и започнах с такава любов и радост да го правя. Същото стана и със съпруга ми и камерата. Просто си каза: ще снимам аз! И започна. А преди това не е снимал, имаше просто бегли познания. Нищо случайно няма в този живот, момичета, нищо! Признаваме си, вероятно в началото снимките не са ни били уауу, може би и сега не са, но ви уверяваме, че полагаме огромно старание, четем, присъстваме на семинари, учим се, обогатяваме се и влагаме цялата си душа и енергия, за да се получи или поне да успеем да изразим и покажем така нещата, както на нас ни харесват. Да, трудно е да се работи без екип, защото правим абсолютно всичко сами, но пък всеки ден е истинско  приключение и сме благодарни за него.

Дано се справяме, вашата оценка е най-голямата ни мотивация и вдъхновение.  

А сега да се посмеем с малко кадри. 

 

Тук ми е ядосан. На всичкото отгоре изгоря от слънцето  за втори път, хаха! 

 

А тук съм с възпалени сливици, настинах от силния вятър, въпреки слънцето и много, много ме боли. Заставам да позирам, но явно толкова ми личи, че той ми каза: хайде сега, знам, че те боли и не е лесно, но малко усмивка и настроение ни трябват :) Готово! Имаш ги, казвам аз! :) 

 

Тук той ме е ядосал и му казах: ще крещя! А той: ми давай! :) 

 

Тук съм нацупена и ми е криво, защото духаше зверски вятър и косата ми се бушуваше на всички страни и имах усещането, че снимките не стават. Той: чакай да те снимам да се видиш колко си начумерена :) Разбира се, това не ми помогна, хаха!

 

Когато снимаме в полеви условия и нямам голямо огледало да се огледам, преобличам се в колата и го карам на: снимай ме отзад, за да видя дали е добре :) 

 

Тук не знам какво точно се опитвам да направя, но ме е щракнал, защото съм смешна вероятно :) 

 

А тук как се смяхме само! Искам да снимам три рокли на пясъка, но се оказва, че едната е върху мен и трябва да я съблека. Обаче оставам гола, защото сме зарязали останалите неща в колата, която е далеч. Сетих се, че имам шал в чантата, който ме спаси. На всичкото отгоре съм вече изгоряла :) 

 

Когато пътуваме и все си търсим места за снимки. Непрекъснат процес. Опитва се, опипва се почвата, светлината, импровизираме и преценяваме дали ни харесва или не. Това тук не става, хаха :) 

 

Когато сме минали над 1000 км на път за Италия и сме вече изпушили от път :) 

 

Тук реших, че ако се кача на дървото, ще излязат някакви великолепни кадри, хаха, да ама не. На всичкото отгоре съм боса и се набодох на няколко места по краката. Разбира се, той много ми се смя отстрани и очевидно ме е снимал :) А малко по-рано ме ужили оса и беше болезнено... :(

 

А тук истински се забавлявам :) 

 

И така, мили момичета, няма невъзможни неща искам да ви кажа като обобщение, не го забравяйте! Просто смело напред! Заслужава си!

Дано сме ви разсмяли :) 

Обич от нас!