"Fall In Love" with Rhodopes Part I
Още в началото на миналата седмица, кротко и удобно, се загнезди в главата ми идеята за пътуване из Родопите и не излезе от там. Даже така силно се разгърна и ме завладя, че в четвъртък вечер едва заспах от вълнение. Такава съм си, какво да правиш. Вече бях споделила на моето момче за "плана ми", което само с едно кимване каза: правим го! Как да не го обичам после, кажете ми?! :)
Три почивни дни, празник при това, освободила съм се от всякакви ангажименти (често работим и през уикендите), времето е чудесно, а душата ми жадува за пътуване, планински въздух, безкрайна шир и красота, за истории...
Освен това, през седмицата вече бях споделила в офиса за родопския ми копнеж и настъпи страшна еуфория сред рокли, жилетки, якета и каквото се сетите още. На всички им се пътувало, хаха. Роклите, като господарки, веднага се наредиха на първо място, но плетивата се опълчиха сериозно срещу тях, че не можело само за рокли да се говори, есен идва, а имали нужда топли и нежни прегръдки да раздават, затова били създадени все пак. Имат право, съгласих се с тях. Сложих набързо ред и дисциплина помежду им, прецених без много да му мисля кой ще бъде печеливш, прилежно ги подготвих и сложих в колата, опънати на задната седалка, досущ като живи същества.
Пътуваме вече. Слушаме музика в колата и се наслаждаваме на притихналото време - пасторално, смирено и есенно вглъбено.
След около 5 часа шофиране, сме вече в Златоград. Не съм била досега тук, все по други части на Родопите сме щъкали, но още с влизането в градчето, вече знам, че ми харесва.
Едва смогвам да снимам и съм супер щастлива. Хващаме празнично време, хора с носии, гости на града, настроение, абе, какво да ви кажа, супер е всичко. Точно от това имах нужда.
Сладури :)
Зарадваха се на внимание, разменихме няколко думи за града, празника и живота като цяло, а душата ми се пълни.
Правим развълнувана обиколка на града, купувам си аксесоар за спомен, хапваме набързо, снимам още малко, а времето напредва, даже ни сръчква леко, защото нямаме никаква представа къде ще прекараме нощта. Един от любимите ми моменти по време на път е онзи закачлив адреналин през цялото време: да нямаме точен план и да не знаем къде ще нощуваме :)
Оказва се, че в района всичко е пълно. Затова, излизаме от периферията на местността и решаваме да потеглим към друг родопски район, нищо, че скоро се мръква.
Междувременно, по пътя не издържам, нахлузвам ботуша и чевръсто слизаме да снимаме страхотната Рокля-риза Londonize, която си представях точно по този начин, а тя сподели, че много й харесва :)
Най-хубавото е, че стои еднакво добре и като рокля, и като риза. С дънки, без дънки, с колан, без колан, разкопчана, закопчана... всякак :) А планината така й отива, аххх!
Ще я откриете тук.
Сякаш са създадени един за друг, особено в тази атмосфера :)
Завой след завой, вече е достатъчно тъмно навън, за да виждаме само това, което фаровете на колата осветяват, обхватът напълно се изгуби, но не и ентусиазмът. Караме около час и половина по гънещия се планински път, заобиколени от могъщи борови гори, докато стигнем до Ябълковец и едно чудно местенце, където ще прекараме нощта, не къде да е, а в каросерия на стар военен камион, превърната в бунгало. Само като го чух, ми светанаха очите и си казах: Това е!
Супер, а?
Пуснахме си готин джаз за фон и едно любимо изпълнение, което изигра особено важна роля, когато се запознахме. Не знам защо ви го споделям това, импулса на писането, предполагам :)
Пътуваме, завой след завой, спиращи дъха гледки, страхотно време и магията на Родопа планина, която напълно ни е завладяла вече.
И хоп, Дяволският мост!
Крачим почти тържествено към него, паркирали малко по-горе встрани и докато правя първата си снимка, чувам: Здравейте, Plámenna Boutique!
Поглеждам и виждам познато лице, но все още не съм сигурна в него. Минават няколко секунди и зацепвам. Моето момче също се включва: А, това не е ли Пламена Драганова? (Наша редовна клиентка, с която сме си писали и чували по телефона, но никога не сме се виждали на живо, само на снимки.)
Запознаваме се със съпруга й и прекрасната им дъщеря, приятен разговор закратко (давам си сметка в момента, че трябваше повече време да си отделим), пожелания за хубави почивни дни и всеки по своему.
Пламена, ако четеш тези редове, да знаеш, че ни беше изключително хубаво да се видим и запознаем, особено пък на толкова красиво място.
Аз, след като съм се въодушевила и развълнувала вече достатъчно, сложила съм рокля и съм готова за подвизи :)
Супер свежата Рокля Autumn Attraction...
...в компанията на страхотната и мека Жилетка Soft & Green
Взимаме колкото можем от магията на това вълшебно място с нас, пълним си душите, за да ни държи за дълго време и тръгваме.
Пътуваме и спираме, където очите ни видят. Боже, колко красива, необятна, богата и интересна природа имаме. Всеки път, когато пътуваме в родината, се изумявам в какъв райски кът сме се родили. Само да го оценявахме и пазехме повече...
Минаваме и правим чудесна разходка около Орлови скали, а пътят и планината ни водят към Ардино, където решаваме, че е време за обяд.
Много красиво, спретнато и китно градче.
След вкусния обяд влизаме в местно кафе, посреща ни собственикът, с радост пуска две къси кафета по италиански и започва моабет. Двама други вътре гледат на диванче волейбол Турция-Япония. Вълнуват се. Включват се и те в разговора след минута-две: за пътищата, за управниците, за времето, как е в София, малко за Фандъкова, как е при тях и т.н и т.н...
Много хубаво ми беше! Чак не ми се тръгваше....
Казах ли, че времето се усеща като спряло, но по хубав начин?!
Качваме се в колата и газ. Родопите и нейните нежни на места като коприна гънки ни зоват!
Вече съм с нов сет. Дала съм обещания и си държа на думата :)
Този къс зелен sweater е толкова готин и така лесно се съчетава с всичко, че нямам търпение да си го нося този сезон. И в планината, и в града.
Прекрасната джинсова Рокля Autumn Spirit
И тук получаваш -15% отстъпка за целия сет. И на тях не им се разделя, искат да си останат заедно :)
Подробности виж тук.
Тук спряхме колата малко по-надолу, че не беше удобно на моста, върнах се на бегом и задъхана към тях: може ли да ви снимам?
А те с усмивка; ма, може, разбира се!
Разказах им за татко, не се сдържах, просълзих се даже, аха да ревна, а те кимат глави с разбиране. Следва минута мълчание и тримата замислени. Питаха от къде идваме, накъде отиваме. Споделих, даже им казах за кюфтетата и кебапчетата в Ардино, хаха. Съгласиха се единодушно. Хубава приказка стана. Оставаше ми се още малко с тях, но... трябваше да тръгвам.
Следва продължение....