Colours Of Spring
По радиото върви хубава италианска песен. Слушам мълчаливо, докато се движим в колата, а ранното слънце загатва чуден ден (дано и топъл) и се опитва да подскаже на пухкавата мъгла, която като памук се е увила около тосканските алеи с лозя и стройните кипариси, че е време да се вдига вече. Денят започва. Красив момент, запечатан в съзнанието ми, въпреки че сърцето и душата ми треперят от притеснение, умора, съмнения, страх. Чакат ни и снимки. Дузина красиви рокли, прилежно изгладени от мен в 12 ч посреднощ (така им се радвах, докато ги гладя, даже им говорех), сложени достолепно на закачалки отзад в колата ми шептят, че искат свят да видят вече. Намигам им уверено и с усмивка ги уверявам, че ще дам най-доброто от себе си, за да сбъдват мечти, да пътуват, да радват, да носят комфорт и красота до всеки, до когото се докоснат.
Следващ миг. Умирам за кафе. Намирам в него надежда, че ще ми даде онази сила и заряд, от които имам нужда в момента. Отпивам. Вкусно! Италианците ги умеят тия работи, всъщност, май всичко умеят - от архитектура, вино, храна, музика, до кино, текстил, мода, изкуство…
Минава още един миг, поглеждам към часовника, 9:30 ч, мъглата се вдига, а аз осъзнавам, че нито кафето, нито каквато и да било друга хранителна сила ще ми помогнат да се справя с всички предизвикателства, а единствено любовта и страстта към това, което правя и устремеността да си докажа, че мога да постигна това, което искам. От мама знам, че резултатът и удовлетворението на финала трябва да те водят, а не забиването в трудностите и цикленето над тях. Често се зараждат най-красивите неща, именно тогава. Те са стрелата, която ни тласка към развитие, усъвършенстване и ни учат на търпение и постоянство. Прилагам го и ми помага. Благодаря, мамо! Ако четеш това, да знаеш, че за всичко имаш най-голяма заслуга ти! Обичам те много!
Следващ момент. Работим. Даже се забавлявам. Успявам да се разлигавя дори, танцувах по улицата, хилих се и всякакви подобни щуротии. Умея ги :) Миналия ден се поскарахме сутринта, защото нямаше къде да паркираме от трафик, чакаше ни ужасно много работа, изнервихме се и беше наелектризирано. Нали съм Пла̀менна, от време на време запалвам огъня. Добре, че има кой да ме изтърпи като пламна, хахаха. И на него му благодаря.
Сещам се за снимката с багетата. Повечето от вас вероятно са я видели. Типично италианско магазинче с красива автентична витрина и вход. Грабва ме надписът отгоре: основано 1855 г. Засуквам се около него, залепвам за витрината, а отстрани, без да очаквам, започва да щрака апарата. Хвърлям му една усмивка от моите, позавъртам се още малко, а отвътре се чува глас, който ми казва неясно какво. Нещо се закачат с мен около снимките май. Решаваме да влезем и все пак да разгледаме какво предлагат. Посрещат ни усмихнати баща и син. Как знам ли? Просто си приличат прекалено много, за да не са. С младши започваме разговор на чудесен английски, а със старши го караме на развален италиански. Трябва да запиша курс и да говоря вече нормално, казвам си. Грабваме бързо една багета, защото работа ни чака, плащаме, усмивки, казваме си няколко пъти Grazie и Ciao и излизаме, а аз оставам с топло и приятно усещане след тази кратка среща с тях.
Следващ миг. Вече е късен следобед и се усеща, че залезът нетърпеливо напира да обагри и осъзнаваме, че не сме хапвали нищо цял ден и сме ужасно гладни. Всичко в района за храна е затворено до 19 ч., а и нямаме време и сили тепърва да търсим каквото и да било. Качваме се в колата, отново зазвучава хубава италианска музика по радиото. Грабваме багетата и започваме да чупим мълчаливо и нетърпеливо. Замислих се в този момент, давайки си сметка колко ни е хубаво. Ние двамата, роклите отзад, с малката разлика, че си имат вече и снимки, една вкусна багета, която ще помним и италианска хубава музика.
Докато е напрегнато и сме изтръпнали от работа, често не осъзнаваме колко много истории се крият зад всичко, което правим. Понякога приятни, друг път не толкова. Пътуванията, работният процес, хората, с които общуваме и работим. Миналият път занесохме на един от нашите доставчици локум. Защо точно локум ли? Само това имаше на летището :) Та, трогнаха се много, зарадваха се, отвориха нетърпеливо кутията и им хареса. Или пък глобата от 150 евро в Словения за изтекла винетка. За втори път го правим този номер. Сега ми е смешно, тогава не ми беше. Ооо, и още 48 евро за неправилно паркиране в Пиза от последните дни. Или пък фургонът на една конкретна улица с ужасно вкусни бургери. Винаги се отбиваме при тях и вече ни знаят - мили хора, с които също говорим на смешно развален италиански, но и ние, и те, го намираме за чаровно. Всеки път като си тръгваме от там имам усещането, че се сбогувам с приятели, а не с непознати.
Оххх, май се отнесох, а?
Да кажа и две-три думи за колекцията все пак.
COLOURS OF SPRING
Един вълшебен свят с ухание на пролет, много цвят и пленяваща ефирност. Дълго умувахме как да я кръстим, минахме през различни имена, етапи, но в крайна сметка остана с това. Празнуваме цветовете и ги обичаме, знаете. Идва най-хубавото, свежо и цветно време от годината - пролетта. Нека я празнуваме!
Дадохме най-доброто от себе си, за да ви зарадваме с разнообразие, качествени, устойчиви и естествени материи, в които да се чувствате удобно и да носите с радост дълго време. От ризи пълни със свобода и свежест, до страхотни цветни панталони с колани, поли и мечтаните рокли. Разбира се, не сме пропуснали да освежим и колекции Аксесоари, Чанти и колани, за да добавите щипка разкош към визията си.
И така, момичета, роклите вече пътуват и към вас. Защо говоря все за рокли ли? Защото са ми любими! Дано са по-хубави, отколкото сте си ги представяли. Нека има вълшебства, заряд, магия, ухание на пролет, а вие да пленявате с тях и да им се радвате.
Вижте цялата колекция тук, ако все още не сте :)
Обич от мен!
Plámenna